Коледна приказка: Коледната нощ има мистериозни сили

Подаръкът от последната Коледа

В съня си тя видя спомен от миналата Коледа. Изкъпана, тя облече чиста пижама и изгаси нощната лампа. Повъртя се известно време, преди най-сетне да се размърда. Беше сънувала безумен сън. Изведнъж се появи в дома на бившия си Далибор. По светещата елха и миризмата на канела разбра, че е Коледа. Далибор ѝ се усмихна и ѝ подаде розов подарък, украсен със златна панделка. Тя отвърна на усмивката му и в замяна му подаде син пакет. Двамата изглеждаха толкова щастливи заедно. Тя разопакова подаръка си и вътре намери лилав вибратор и секс играчка, която приличаше на пингвин. Тя се изчерви малко. За първи път получаваше секс играчка, познаваше ги само от интернет. А всичко, което му беше подарила, беше скучна самобръсначка и афтършейв. "И какво мислиш?" - попита Далибор развълнувано. "Далибор, не знам. Мислех, че сме толкова щастливи заедно. Не ти харесва сексът ни?" - попита тя с тревога в гласа. "Скъпа, харесва ми, просто прекалено много! Ето защо искам да мога да те правя дълги часове." Той й се усмихна похотливо и взе кутията с вибратора от ръката й. Отвори я и извади една лилава красавица. Тя междувременно разглеждаше пингвина в ръката му.

Далибор включи вибратора и седна до нея. Започна да я целува нежно по врата и прошепна в ухото ѝ колко много я иска. Прокара вибратора по зърната ѝ, които започнаха да се втвърдяват под сутиена ѝ. Тя усети, че се подмокря, и разкрачът ѝ започна да я гъделичка. Тя разтвори крака, подканвайки го да я завладее. Но Далибор нямаше нищо против. Той просто продължаваше да я дразни през дрехите, да гали врата ѝ, да ѝ шепне мръсни неща и тя полудя от желание. Точно когато си мислеше, че ще се нахвърли жадно върху него, той най-накрая свали роклята ѝ и разкопча сутиена ѝ с бързо, тренирано движение. Бикините ѝ все още бяха на мястото си и той просто раздвижи вибратора нагоре-надолу. Клиторът ѝ изтръпна както никога досега и тя толкова силно искаше най-накрая да достигне кулминацията. Далибор изключи вибратора за момент и премести устата си върху корема ѝ. Леко захапа талията ѝ и тя издъхна от удоволствие. С уста свали бикините ѝ и прокара пръсти по клитора ѝ, набъбнал от възбуда. Този път освен вибратора той се възползва и от помощта на пингвина. Благодарение на това колко възбудена беше, вибраторът се плъзна в нея като по часовник. Тя започна да притиска таза си към вибратора на драго сърце. Тя взе пингвина от ръцете му и започна да дразни собствената си вагина. Усещаше как цялото ѝ тяло пулсира и стенеше толкова силно, че всички съседи в къщата сигурно ги чуваха. С другата си ръка свали панталоните на Далибор и взе в ръка твърдия му, пулсиращ член. Колкото и да се наслаждаваше на вибратора, тя искаше да го усети в себе си. "Далибор, моля те, вземи ме!" Далибор не чакаше повече и се заби мощно в нея.

Напъна страстно няколко пъти, когато тя заби нокти в гърба му и захапа рамото му в прилив на еуфория. Усещаше как стените ѝ се стягат в него и членът му беше в такава тясна хватка, че и на него не му достигнаха сили да дойде. Затова легна до нея, наслаждавайки се на гледката на доволната ѝ усмивка. Тя се наведе и го целуна пламенно по устните. "Далибор, обичам те, толкова много те обичам. Иска ми се тази нощ никога да не свършва и да можем да лежим един до друг така завинаги".

Сега сме съвсем сами

В друг сън Давид е сам Тя се събуди, като седна рязко на леглото. Косата ѝ беше потна и една сълза се търкулна по бузата ѝ. В същото време беше малко развълнувана. Стана от леглото и отвори гардероба си. Извади една розова кутия от най-горния рафт. Свали капака. В нея имаше лилав вибратор и малко пингвинче. Тя прибра кутията и съдържанието ѝ обратно в гардероба и се върна на завивките. Не можеше да заспи, мислите ѝ все се връщаха към съня. Накрая, около единадесет часа вечерта, тя най-накрая го направи.

Сънува отново. Но този път беше различен. Сякаш изобщо не беше в съня. Просто се носеше като призрак над снежния нощен град. Вървеше по тъмните улици и гледаше през прозорците всички щастливи и доволни. Децата тайно си играеха с новите си играчки в леглата си в тъмното. Възрастните се гушеха на дивана пред телевизора и ядяха бонбони. По някаква причина тя спря до апартамента, в който нямаше никаква коледна украса, и надникна с интерес. Зачуди се защо апартаментът ѝ изглеждаше толкова познат, когато видя Далибор да седи на дивана. Телевизорът беше изключен, стаята се осветяваше само от малка лампа на стената. Далибор държеше мобилния си телефон и гледаше нещо. Тя искаше да види какво гледа, затова се приближи до него. Преди да стигне до него обаче, той вдигна глава и се вгледа директно в очите ѝ. Дали я беше видял? Тя е призрак! Тя се взираше в него за миг, усещайки как потъва в лешниковите му очи. Далибор въздъхна и погледът му се върна към телефона. Изведнъж сякаш се вдигна вятър и я повлече нанякъде. Тя изкрещя, искайки да се върне при него! Протегна ръце и се опита да го прегърне.

С вик тя отново се събуди. О, Боже мой, какво се случва днес? Един сън по-лош от друг. Тя дори не се опита да стане от леглото. Покри главата си с завивките и заплака. Сега това не бяха просто сълзи. Тя буквално ридаеше. Изморена след няколко минути, тя отново заспа дълбоко.

Бъдни вечер

Помирението беше впечатляващо

В съня си тя лежеше на леглото си. Стара и сбръчкана. Не можеше да се движи изобщо. Опитваше се да помръдне ръцете или краката си, но не можеше. Искаше да изкрещи, но не издаде нито звук. Котките се разхождаха около нея и мяукаха отчаяно. Те се търкаха в тялото ѝ, което тя не усещаше. В съзнанието си тя се опита да се движи. Само ако тялото ѝ правеше това, което тя искаше да направи!

Тя се блъсна в пода на леглото и веднага скочи на крака с писък. Огледа ръцете си, но по тях нямаше и следа от бръчки. За да се увери, тя се разходи още малко из стаята, търсейки котки. За щастие от котките нямаше и следа. Тя се сгуши обратно в завивките и сънят дойде почти мигновено. Кой знае защо беше толкова уморена.

На следващата сутрин се събуди съсипана, сякаш беше на тежко парти. Спъна се от леглото с главоболие и отвори хладилника, за да си налее чаша студена вода. С усилие се свлече на дивана и включи телевизора. Изведнъж скочи от дивана, сякаш се беше набучила на кол. "Какво? Какво е на 24 декември, телевизорът е полудял? Но нали беше вчера!" Тя погледна телефона си учудено и наистина. Днес беше 24.12. "Дали съм си изгубила ума?" Телевизорът показваше същата програма като вчера, а на бюрото ѝ имаше картички, които беше изхвърлила в кошчето за боклук предния ден в пристъп на ярост.

За миг се обърка какво става, като си проигра в главата сънищата от предишната вечер. Дали съдбата се опитваше да ѝ каже нещо? Тя просто се взираше в нищото. После посегна към мобилния си телефон и автоматично набра номера, който знаеше наизуст. "Емили?" се чу от телефона. "Далибор, ужасно съжалявам за всичко това. Все още ли можем да си простим? Знам, че мина почти месец, но толкова много ми липсваш." Подготвената ѝ реч беше прекъсната от глас от телефона. "Емили, забави темпото. Простих ти много отдавна. Обичам те."