Приказка: Разходете се по горската пътека с мрамора на Венера

Днес обаче тя искаше да разнообрази малко нещата. Не че не беше доволна от това, че бяга сама, но искаше да добави нещо допълнително. Затова, след като се приготви и хапна бонбонче, за да се пребори с къркоренето в стомаха си, тя посегна към чекмеджето на нощното си шкафче. Вагинални топчета и дъмбели Те вече бяха там и я чакаха.

С тренирано движение тя ги сложи в ножницата си и тръгна по пътя си. Беше заинтригувана да види как ще се държат, тъй като не ги беше пробвала, докато тича, и малко се притесняваше, че няма да може да се концентрира върху самото движение. Но се надяваше, че ще успее да контролира тялото си достатъчно, за да се наслади и на двете.

Навън се наслади на момента, в който се обърна от сянката на навеса над вратата, а в следващия миг утринното слънце заливаше лицето ѝ, като вече започваше да я топли. Въздухът наоколо все още беше доста хладен, но откриването на лъчите на това златно кълбо в небето беше като докосване до непознат и безкраен източник на сила и позитивизъм.

Тя сложи слушалките си и леко закрачи към гората, която започваше на няколко пресечки от колибата ѝ. И още с първите ѝ стъпки в тялото ѝ започнаха да се случват неща. Успяваше да не се поддаде напълно на нещото, което се стрелкаше в тялото ѝ, но все пак не можеше да потисне случайните стонове, които се врязваха във всеки неин дъх. Понякога й се налагаше да прехапва устни и да диша само през носа си. Винаги си казваше, че ще тича по-бързо и ще спре удоволствието, което идваше от скута ѝ, но, разбира се, това само го влошаваше.

До първото дърво й се наложи да се облегне назад. По лицето ѝ се стичаше пот, причинена от бягането и от това колко горещо беше тялото ѝ. Всяка пора искаше още... още бягане и още удоволствие.

Решена да изкара адски много, тя превключи телефона си на бърза инструментална музика и започна да спринтира. Веднага я заля такава вълна от усещания, че едва не припадна на място под напора им. Но тялото ѝ премина на нещо като автопилот и тя установи, че не ѝ се налага да се концентрира върху самото бягане. Тя просто тичаше.

Пробяга под дърветата, чиито иглички бяха пронизани от растящото слънце. Мина покрай няколко обора, в които пасяха няколко коня, а те само подсмърчаха и подръпваха уши, когато я подминаваше, може би за поздрав, може би от неудобство. Няколко глухи стъпки паднаха на дървения мост над реката, която течеше през гората, а после отново се чуваше само задухът на неасфалтираната пътека под краката ѝ.

Беше свикнала с удоволствието, което преминаваше през нервната ѝ система, и едва сега можеше да му се наслади напълно, без то да я притеснява или да ѝ пречи да се движи. Беше се адаптирала. Беше щастлива и спокойна. Единственият недостатък беше влагата в пазвата ѝ, но първо, в този час нямаше никой наоколо, второ, тя не я забелязваше, докато се движеше.

Накрая тя избяга на поляната и гората свърши там. Примирена със съдбата си и открита за пряката слънчева светлина, тя потупа зелената трева с едно петно и просто се загледа с усмивка в ясното лятно небе. Нищо не ѝ липсваше.

Известно време тя просто съществуваше тихо на това място, осъзнавайки, че дишането ѝ бавно се нормализира. В края на краищата Хелън винаги беше в това състояние след тежко сутрешно бягане.

Почти заспа, но топлината, която падаше върху тялото ѝ, бе прекъсната от сянка, която някой бе хвърлил върху нея. Тя отвори очи и видя една фигура, надвиснала над нея. След миг на несигурност тя я разпозна като момиче, което от време на време бе виждала в гората, а понякога дори бяха тичали известно време заедно. Не знаеше името ѝ и по принцип не общуваше много, когато тичаше. Те просто се съединяваха и после отново се разделяха. Нищо повече, нищо по-малко.

"Това не е моя работа, но имала ли си инцидент?" Тя попита, като погледът ѝ се спря върху разкрача на Хелън.
За момент тя не беше сигурна какво да каже, но в края на краищата нямаше от какво да се срамува пред съпруга си.
"Исках да опитам топките на Венера, докато тичах, и ето какво се случи".

Без да каже и дума, момичето седна и легна до Елена и я погледна за миг в очите. После бавно се приближи до лицето ѝ и я целуна съвсем леко. Елена беше озадачена, но откликна на следващите целувки малко по-охотно.

След това премести ръката си надолу към клиновете ѝ и повдигна еластичния им подгъв. Момичето я погледна в очите и когато Хелън не възрази, бръкна с ръка в панталоните ѝ. Тя лиши вагината от предишния инструмент и го замени със собствените си пръсти. С другата си ръка започна да си играе с гърдите на Хелън през потника. Сега от устата на лежащата на тревата атлетка се изтръгнаха неподправени и неудържими стонове. Това не беше крясък, а просто учестено дишане, предизвикано от това, което отново се случваше в тялото ѝ.

Не след дълго дойде поредният оргазъм, все още надграждащ остатъците от усещанията от предишния. След това Хелън рязко седна и страстно притисна устни към устата на новия си спътник и най-вероятно бъдещ случаен любовник. Момичето можеше да го направи.

След известно време, прекарано в прегръдки, галене навсякъде и още целувки с редуваща се интензивност и порив, те се изправиха и тръгнаха ръка за ръка обратно към гората.
С лек тръс изминаха разстоянието, отново забулени от сенките на дърветата, след което се разделиха. Но ако се срещнат отново, те вече знаят какво да очакват от другия следващия път.