Пръстите му държат юздите, двамата се задържат на опашката | Vibrating Egg

Разпознаха безопасно киното отдалеч и Мари се зачуди дали винаги е изглеждало толкова помпозно, или предстои премиера на нещо дългоочаквано. Умът ѝ се върна назад към младостта, когато с групата си ходеха на кино в малки зали и в тъмното с тях общуваха предимно ученици от горните класове. Някак си подозираше, че този блясък компенсира факта, че повечето от днешните продукции са невероятни глупости.
Да влезеш вътре беше като да влезеш в супермаркет с пазарска количка по време на откриването на разпродажба. Навсякъде имаше хора, опашки, които се виеха като змии през пространството от касите, и писъци на деца от всички възрасти, които не можеха да се споразумеят на кой най-нов блокбастър да ги заведат родителите им.

Неочаквана среща

Двойка в киното с вибриращо яйце.
Когато Милда намери правилната опашка и заедно със съпругата си пристъпи стъпка по стъпка към касата, изведнъж върху рамото му кацна масивна длан и развълнуван глас почти извика в ухото му: "Наздраве."
Той се дръпна и се обърна към Руда, своя колега от работата, който очевидно също беше излязъл за култура с група приятели.
"Какво правиш тук, пич?" - продължи монолога си той, очевидно дори не чакайки отговор. Руда беше известен с това, че е навсякъде и, признавам, не обръщаше особено внимание на това дали кварталът иска компанията му. Милда не реагираше много на него, за което получи още няколко забележки, а след това и приятелско дръпване встрани. Руда обаче стисна в джоба си дистанционното за вибриращото яйце и току-що натисна бутона за задействане на един от шиповете вътре.
Мари се размърда, леко се изпоти. Тя не знаеше какво точно да очаква от новото вибриращо яйце, още повече когато то беше пуснато в действие напълно непланирано и на публично място. За щастие съпругът ѝ знаеше кое бие, така че запази хладнокръвие. Няколко души наоколо обаче се притесняваха за нея и сега ѝ обръщаха малко повече внимание, отколкото ѝ беше приятно.
"Не, всичко е наред, наистина нищо не е наред, вероятно просто съм малко дехидратирана", увери ги тя полугласно с намек за въздишка и за да подчертае заключението си за ситуацията, извади от чантата си малка бутилка вода и отпи старателно. Милда се захили, подаде парите на касиерката, прие билетите, хвана съпругата си за ръка и я поведе към киното.

Под прикритието на тъмнината до началото на надписите

Милда беше сложил ръка в джоба си още по пътя към залата и не беше забравил да изпрати няколко импулса в скута на Мария. Тя винаги надаваше лек писък и се кикотеше, когато хората се обръщаха.
Това продължи и по време на прожекцията, където Милда добавяше своите щрихи, и доколкото беше възможно, двамата работеха заедно на тъмно. За щастие, филмът беше доста шумен, така че дори случайното изкрякване не привличаше много внимание, като само от време на време зрителите на най-близките места се обръщаха и клатеха глава с отвращение. Вибрациите на яйцето във вагината обаче накараха собственика им да не обръща особено внимание на останалата част от залата.
Щом картината свърши, двамата бяха сред първите, които напуснаха залата, докато другите двойки се гушеха един в друг на двойните седалки и на други места. Бяха се нагушили достатъчно и сега просто се нуждаеха от приключване, за което външната тоалетна, изоставена засега, беше идеална. Нямаше нужда от прелюдия, така че просто се нахвърлиха върху сгънатата дъска и отново, със съдействието на другия, се доведоха до кулминацията, до която в крайна сметка оставаше само една крачка.
Докато се смесваха ръка за ръка сред тълпата, която излизаше от киното, се чувстваха малко като разбойници, които току-що са извършили дързък обир и сега ще изчезнат в тълпата, без да бъдат разпознати...

Посланието:

Можете да отидете на кино, за да видите някоя глупост, но вибриращото яйце е гаранция, че няма да е скучно... ;-)

Видео: Карин представя вибриращото яйце Helix

Гледай видео