Замахваш с нож срещу него, падаш в оковите му

Ден като всеки друг

Алена за трети път обиколи масите и ги избърса с мокра кърпа с петна от разлято кафе, сос тартар и други деликатеси от менюто. Забърса по-големите парчета на пода, а после ги взе с метла. Досега денят не се отклоняваше от нормалното, сутрешният наплив беше утихнал и щеше да има затишие за час-два преди обедната буря. Тя бръкна в джоба на кожената си жилетка и погледна часовника си.
Тъкмо когато се върна на касата, отнякъде надникна по-тънък човек и огледа масите. Тя понечи да го попита дали търси нещо, но не помнеше да е бил тук преди.
С ръце в джобовете той се приближи до нейния щанд и се вторачи в таблото с дневното меню, където етикетите се губеха в размазани петна от периодичното преписване и пренаписване.
Алена познаваше тези момчета и можеше само да въздъхне. Можеха да прекарат десет минути в правене на избор, докато всичко, от което се нуждаеха, можеше да се прочете спокойно навън и просто да се поръча тук. Този обаче изглеждаше така, сякаш чакаше нещо, и продължаваше да се оглежда с ръце зад гърба по ужасно "незабележим" начин.
"Мога ли да ви помогна?" - попита Алена накрая, след като той се бе провиквал повече от минута. И точно тогава започна всичко...

Острие и щипка

В този момент ръката на госта се изстреля иззад гърба му и острието на заложния нож проблесна с метално щракване.
"Дай парите, пич!" Той изкрещя, протягайки ръка през касата.
Той настигна подстриганата на таралеж брюнетка с райета на главата. Не, тя наистина не се страхуваше, а този гад беше аматьор на пръв поглед.
Тя спокойно отбягваше набезите му и виждаше колко е изнервен, защото не си даваше сметка за това. Тя заобиколи енергично щанда и го зашлеви, без да се колебае. "Това ли е начинът да разговаряш с една дама и да размахваш нож, ти, хлапе? Ще нараниш някой друг, тъпако!"
После посегна към долната част на жилетката си, където имаше малъкКамшици и лопатки за пошляпване . Носеше ги за украса и за всеки случай, защото никога не се знаеше кога в задната част на кухнята ще се случи някой по-горещ екшън.
Натрапникът отвори беззвучно уста и я погледна. Тя замахна към ръката му и когато той се хвана за китката, изтръгна ножа от ръката му и го хвърли на най-близката маса. "Опасен си с това."
Тогава тя си помисли, че може и да се възползва от ситуацията, тъй като бяха сами.
Тя го хвана за яката и го повлече към вратата на кухнята. Той не оказа никаква съпротива.

В железа

Тя посегна към таблото с менюто, което висеше като спомен от предишния собственик на закусвалнята Pouta Прикована любов . А не някакви скучни полицейски клепачи. Това бяха истински средновековни окови за злодеи, еретици и ренегати.
Тя ги щракна върху китките на разбойника и честно казано, не беше съвсем сигурна как ще ги отвори след това. Но както и да е, ще се получи някак си.
"Сега, гадняр, ще си поиграя с теб" - и тя отново замахна с ръце. "Клекни" - продължи с командите си тя, доволна от бързината на реакцията му.

Тя се отърва от късите си панталони и посегна между краката си. Това може да проработи. Направи крачка напред и го хвана за косата. Когато главата му се озова между бедрата ѝ, той само измърмори нещо.
"Лижи и смучи, можеш да го направиш".

В продължение на няколко секунди не се случи нищо, но после той най-накрая вкара езика си в нея. Отначало не много, но щом намокри добре терена, беше доста приятно. Алена дори наклони глава, изстена няколко пъти и опря гръб на плота. Тя държеше главата му с ръце между бедрата си. Не беше съвсем не на място, когато тя излезе да го посрещне, като поклащаше бедрата си. Тя се залюля и потъна още повече срещу него. Отново се доближи до лицето му с тези малки ямички, но само погали бузата му със струните на кожата си.

Той отново засмука клитора ѝ между устните си, смучейки го като зърно. Тя хвана главата му от двете страни и го държеше на място, докато не свърши.
Без да каже нито дума, тя хвана лактите му и с малко усилие заедно освободиха тънките му ръце от желязната й хватка. След това само му направи жест да се махне. Въздъхна, нагласи се, върна оковите на мястото им, окачи карабината обратно и прибра в джоба си ножа, който беше оставил на масата. Нещо допълнително остро винаги е от полза.
Ами ако някой й устрои засада тук, нали?

Съобщение:

Когато поемаш риск, понякога все пак можеш да излезеш много добре от него, но не го приемай с лека ръка и вместо това внимавай какво опитваш.